,,ЕДНИ ЖИВЕЯТ, ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА, КОЕТО НИ ОТЛИЧАВА ЕДИН ОТ ДРУГ Е ИЗБОРЪТ… ВСЕКИ ОТ НАС ИЗБИРА КОЛКО ЖИВ ИСКА ДА БЪДЕ.'' 

, .

Писаното за Русокастро от старите автори

 

Академик Константин Иречек

Из „Пътувания по България”. Пътуването, при което е описано с. Русокастро с крепостта, е осъществено в периода 2. VІ. – 24. VІІ. 1884 г.

„…Тъкмо на обяд стигнахме в българското село Русокастро (154 къщи с 847 жители), чиито бели къщички, покрити отчасти с керемиди, отчасти само със слама, са разположени около новата бяла църква на левия бряг на рекичката, която тече доста силно. Надморската височина е само около 40 метра. Влажните изпарения на лагуните, пренасяни тук от вятъра, причиняват чести трески. Цялата околност на пръв поглед прави впечатление на неотдавна изкоренена гора. Жителите бяха тъкмо на жътва, тъй че селището беше празно, когато наоколо по нивите навсякъде се виждаха големите сламени шапки на жътварите; с нетърпение очакваха да видят чудесата на машинната жътварка, която тези дни за пръв път щяла да дойде тук. По околните склонове, край реката и около изкуствено направените калища за биволите се виждаха големи стада бели крави и черни биволи; селяните ни се оплакаха, че имат наистина доста пасища, но нямат вода за поене. Лозя едва сега започнали да садят.

След малка закуска, която се състоеше от няколко късчета сирене с чаша ракия, побързахме за градището, което е отдалечено от селото на около 35 минути на северозапад край реката нагоре. Под крепостта на източната му страна се намират следи от старото селище; остатък от турски хамам, четириъгълни основи от пощенска станция (мензил) при някогашния турски път от Цариград през Айтос към Дунав и малки места от къщи. Сега всичко е обрасло с козашки трън и лепен, между които стърчат стари круши и дъбове. Между тръните ми показаха и някакъв си Дикилиташ (на турски – прав камък), гладък стълб без надпис, около 2.5 м. дълъг. Очевидно още в турско време тук се е намирало селото и едва по-късно било пренесена на днешното място. Самото градище лежи на десният бряг на Русокастренска река в завоя, който в австрийската и руската карта ясно е отбелязан на издатъка, чиято повърхност лежи до 80 метра над реката и има около 250 метра в диаметър. От три страни е заградено със стръмни склонове, от четвъртата с дебела каменна стена, от която са останали широки основи със следи от кула. Бялата църквица горе неотдавна била, казват, издигната на мястото на старо църковище. При нейният градеж били намерени в земята сума пепел, тухли, гвоздейчета и пр. Под крепостта се намират и стари стрели. Подземният вход от тухли е водел от градището надолу към водата. Изгледът не е много обширен; на запад лежи село Демирдаш, а от север се спуска към Русокастренска река широк дол с ниви и гори, през който водят пътища от Русокастро за Карнобат и Айтос (и двата 5-6 ч.). Тази долина е старо бойно поле….

Селските ни водачи, кметът и попът, ни заведоха и към нелесно достъпната пещера на стръмния северен склон на крепостната скала. Като се спуснахме някъде седешката, някъде лазешком, намерихме между гъсти дървета вход в сенчестата купчина, около 6 крачки широка, 16 крачки дълбока и до два човешки ръста висока. Вътре се намира изворче с блатлива, с лош мирис вода, която обаче се смята за аязмо; до нея лежеше дъсчица за лепене на свещи. По клоните на сенчестите високи дрянове пред пещерата бяха привързани многобройни червени нишки от вълнени пояси, тук в употреба; закачат ги тези, които дохождат тук за пръв път. Много, казват, тук копали за имане, но нищо не намерили. Затова пък в селото ми показаха бронзов кръст, намерен в крепостта, с гръцки надписи…”

  

 

Карел и Владимир Шкорпил

Карел Шкорпил е пионера на българската археология. Заедно с братята си Херменгилд и Владимир той изследва през целия си живот старините на княжество България. Публикува над 140 труда, 30 от които на чужди езици. През 1885 г. издава заедно с брат си Владимир книгата „Някои бележки върху археологическите и исторически проучвания в Тракия”, където са описани много от старини – пътища, крепости, антични градове. Един от тези паметници е крепостта Русокастро: 

„На северозапад от с. Русокасткро личат останки от една крепост, която се е състояла от две части; долната, гдето стои сега една черквица, и горна, гдето личат още дебели основи на стара сграда. В долната част намериха селяните при разкопаване около 60 човешки глави, гривни и един пиринчен кръст, на който се вижда Разпятието Христово и шест светци (Св. Никола и др.). От южната и югозападната страна на върхът, гдето личат останки от споменатото укрепление, е имало селище, според както заключаваме от намерените тухли, керемиди, стари монети на Василий ІІ и вдлъбнати византийски монети от ХІ-ХІІ в. По тези места се забелязват основи на едно здание, наречено „Бакърджийски хан”, и друга съборена сграда. Старият път, който излиза от тези места, личи чак до село Караджилари (дн. с. Сърнево). В старо време е минавал покрай това място „пощенския път”. Няма съмнение, че по тези места е съществувал историческия Русокастрон, за който споменава Идриси през 1153 г.”.

Free Joomla! template by Age Themes