,,ЕДНИ ЖИВЕЯТ, ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА, КОЕТО НИ ОТЛИЧАВА ЕДИН ОТ ДРУГ Е ИЗБОРЪТ… ВСЕКИ ОТ НАС ИЗБИРА КОЛКО ЖИВ ИСКА ДА БЪДЕ.'' 

, .

Поетът журналист Гьорги Калайджиев: Поезията е по-красивата новина

Интервю и превод на стихове Наталия НЕДЯЛКОВА

Гьорги Калайджиев е известен писател, журналист и водещ от Македония. Роден е през 1961 г. в Струмица. Родният му град има древна история. Първите сведения за него датират още от 179 – 168 г. преди новата ера, а античното име на града е Астраион, или град на звездите.

 

На малко част от творчеството на Калайджиев е посветено на Струмица и славната й история. Нейното очарование присъства в творби, включени в издадените от Гьорги Калайджиев поетични книги „Алтернативно живеене”, „Бременно време”, „Уа и ура”, „Кандило на разсъмване”.  Почти 3 десетилетия от професионалния му живот са свързани със струмишката телевизия „ВИС“. Герои на негови репортажи и тв предавания са световни знакови имена от различни сфери както на културния, така и на обществено- политическия живот. Дългогодишен водещ е на легендарния карнавал в Струмица. Носител е на престижни награди и отличия, творбите му са публикувани в антологии и литературни списания. Автор на текстове на песни, сред които обичаните както в родната му Македония, така и извън границите й „Нема живот, Ангелино“(изпълнена от Перо Христов), „Плашлива срна“, „Црвена вишна“, „Кумовата слама“ и др.

Гьорги Калайджиев бе сред тазгодишните участници в майските срещи на славянските творци „Свято Слово“, които ежегодно се провеждат в Бургас. Заради пандемията форумът се проведе онлайн, но догодина авторите ще пристигнат в Бургас за юбилейното, 15-то издание на престижната литературна проява.

         

– Г-н Калайджиев, поет сте, но в същото време сте и журналист. Как успявате да съчетаете новинарския поглед върху света и метафоричното възприятие на живота. Има ли поезия в журналистиката на Гьорги Калайджиев, и журналистика в лиричното му амплоа? Изобщо лесно ли се открива поезията на непреходното в прозата на ежедневието?

          Може би ще прозвучи малко странно, но журналистиката и поезията имат много общи неща, и, всъщност, прекрасно се допълват. Новинарството е начин да се постави точната диагноза на ежедневието, а поезията е онзи лек, който успява да изцери и най-тежкия недъг. Журналистиката е като бръсначът на Окам, което отсича ненужното, за да остави важното и актуалното. Поезията, на свой ред подчертава красотата на всеки детайл, и се фокусира върху уникалността на събитията и явленията. И поезията, и журналистиката боравят със Слово. И чрез силата на внушението и идеите, облечени в думи,  светът може да бъде променен към по-добро. Разбира се, ако в тези, било то публицистични, било лирични послания, авторът им е вложил частица от своята душа. Така, че поезията е онази красива и добра новина, от която всички имаме нужда.

– От моята някогашна журналистическа практика си спомням разказ на един легендарен бургаски майстор на лодки. Казваше, че първата лодка се помни като първата истинска любов. Спомняте ли си първото си стихотворение. На каква възраст го написахте, и за какво е?

Първото ми стихотворение го написах много, много отдавна. Като дете. Когато се научих да чета, и да пиша. Казва се «Дядо Лазар на пазар», и е посветено на любимия ми дядо

          – По Ваши стихове са написани едни от най-хубавите съвременни македонски песни. Те печелят конкурси, пеят се и се слушат както в родината си, така и извън нея. Как се ражда една песен? Първо музика, а след това стих, или обратното? Какво е чувството, когато творбата ти оживява по този начин и продължава битието си извън „листа“, на който е написана?

          Раждането на всяка песен, както и на всеки стих, е уникална история, със своя самостоятелна съдба. Има стихове, по които е написана музика. Има и такива, когато първо се ражда мелодията, а самата тя предизвиква асоциации, създава сюжети и ги облича в стихове. Самият стих също си има своята фонетична мелодия, своят ритъм. Затова  е много важно двете музики да са в синхрон, за да се получи един истински дует.

          Когато думите, изникнали от съзнанието и емоциите ти, се пренесат първо върху „белия лист“ или съвременния му аналог монитора, а след това оживеят във песен – чувството е неописуемо. Навярно така се е чувствал легендарният Пигмалион, създал своята Галатея, която по-късно оживяла. Защото именно чрез рецитацията и чрез  песента стихът оживява. И вече има свой самостоятелен път. Макар, че стихът вече не ти принадлежи изцяло, усещащ родителска гордост от факта, че рожбата ти е успяла и хората й се радват от душа, и сърце.

Тази година бяхте участник в Майските срещи на славянските творци „Свято Слово“. Заради пандемията форумът се проведе виртуално, но догодина живот и здраве ще гостувате в Бургас за юбилейното 15-о издание на „Свято Слово“. Какво най-напред искате да разгледате в града на рибарите и поетите, както наричат още Бургас. И ще има ли нови песни, вдъхновени от Черното море?

          Бургас е прекрасен град, има толкова много неща, които човек трябва да види с очите си. И красивите му улици, и Морската му градина, и пристанището, и едно великолепно бижу – остров Света Анастасия, където живот, и здраве, бих искал да прочета мои стихове. Разбира се, и Дома на Писателя, едно чудесно арт-средище във вашия прекрасен град. И без съмнение, ще има нови песни, вдъхновени от Бургас, морето и тази невероятна творческа атмосфера, която прославя града ви по света.

–Живеем във века на високите технологии и може би подчертан технологичен прагматизъм. Има ли все още място за поезия в тази епоха. И нужна ли е поезията?

          Поезията винаги е била нужна, и ще бъде необходима. Особено сега, във времената на предизвикателства и изпитанията. Поезията не е бягство от действителността, а е онази гледна точка, която ни помага да я преосмислим и да забележим, че има толкова много красиви и стойностни неща наоколо. Истинската красота се вижда с вътрешния взор, и именно Поезията  ни подсеща, че притежаваме тази Божия дарба.

 

ГРАДИНА

 

Голяма дупка остава

след капризния навик

да подучваме

чертожниците на света

да забиват

острието на пергела

в центъра на

нашето вегетиране.

 

Нароиха се

нарциси, коприва и плевели

в моята градина,

оградена с тръни и глог.

Заради далечните бури

и близките ветрища

лесно не се овардват

семената на глухарчето

да не падат като

бели снежинки

по чуждите градини.

 

Ще се намери ли

майстор-градинар

който да присади

калем на душата?

ПЪЛНИК

 

Празни времена и празни хора.

Празни животи и празни глави.

Празни приказки и празни лакърдии.

Празни обети и празни съвети.

Празни прегръдки и празни любови.

Празни спомени и празни сънища.

Празни джобове и празни лавки.

Празни села и празни градове.

Празно е всичко, когато е празна

страницата, която обръщаме.

 

Дай ми, Боже

Да съм пълен със себе си

и да имам пълна къща с гости,

та с пълна чаша да вдигна за тях наздравица

на пълната ми трапеза.

Така ще бъдат пълни

И очите, и сърцето и душата ми.

Не искам да съм празен на празник

Елате при мен на пълник.

 

ЗА (НЕ) ПРИЯТЕЛИТЕ

Дядо ми, Бог да го прости,

на баща ми, Бог да го прости,

много пъти му е казвал:

„Ако имаш много приятели,

Винаги бъди добре сресан,

Защото, когато по пътя си ги срещнеш,

те ще те погледнат в лицето.

Ако пък имаш много неприятели,

нека да ти блестят обувките,

защото когато на пътя си ги срещнеш,

те ще минат край теб

с поглед, забит в земята“.

Татко ми, Бог да го прости,

същото го казваше и на мен.

Но никога не успях

да го попитам

как да разпозная

едните и другите.

Имам много приятели, Бог да ги прости,

живи са, а са умрели.

Имам много неприятели, Бог да ги прости,

умрели са, а са живи.

Знам, че и едните, и другите,

ще ми видят един ден на пътя

гологлав, босоног и усмихнат.

НEСПРАВЕДЛИВИТЕ

 

Има едно Черно

и Бяло има едно,

та дори има

и Червено

и Жълто...

Виж чудо какво!

Всички морета са сини,

а Синьо няма

нито едно.

Без вятър им докарваме вълнение

на нашите безименни

и безцветни морета,

дори

поизместени от света

стоим във витрини,

играейки живи кукли

край брега

на едно ново

Мъртво море

 

 

Free Joomla! template by Age Themes