Соня Серафимовска, поетеса от Македония, е родена на 21.2.1961 г. в Загреб. Живее и твори в Скопие. Специалист в областта на счетоводството и осигуряването, и едновременно с това управител на галерия „Ателие Серафим”. Един от съставителите и издатели на монографиите, посветени на световноизвестния скулптор академик Томе Серафимовски, който е неин баща. Участник в престижни международни литературни форуми.
- Добре дошла на „страниците“ на „LaMallena“, драга Соня! Професионалната ти дейност е счетоводството и осигуряването, все неща, свързани с точните науки и изчисления. В същото време твориш поезия, при това най-нежния й вид –любовната лирика. Как успяваш да съчетаваш две толкова различни и несъвместими, на пръв поглед, неща. Има ли пресечни точки между точните сметки и метафорите?
– Занимавах се активно със счетоводство до преди няколко години, а след това се пренасочих към осигуряването, което работя и сега. Има, обаче още една дейност, на която съм посветена най-вече. След смъртта на моя баща Томе Серафимовски, аз се занимавам с неговата галерия „Серафим“. През 2021 година той би навършил 85 години, а на 3 март се навършват 5 години, откакто е починал. За тези 5 години реализирах премиера на последната му книга „Жена от дълбочината“ заедно с изложба на негови произведения в Македонската академия на науките и изкуствата, чийто редовен член беше. Имахме и изложба организирана съвместно с Яна Яневска, дъщерята на единия от нашите най-големи писатели със световен авторитет Славко Яневски, в музея на град Скопие.
Тази изложба включи картини на Славко Яневски (който приживе нямаше щастието да има художествена изложба, а беше превъзходен художник), и скулптури на Томе Серафимовски. Същата изложба премина и в град Радовиш, в рамките на европейския литературен фестивал „Караманови срещи на поезията“. Решихме да направим тази съвместна изложба, защото освен че бяха големи приятели, те много се допълваха и в творчеството. През 2018 година организирах голяма изложба със 70 скулптури и 11 рисунки по покана на RT Сърбия в Белград в техния салон. И сега, по повод юбилея и годишнината от смъртта на Томе Серафимовски подготвям голяма изложба, която ще бъде озаглавена „Преди и след Томе“. В нея ще бъдат включени произведения на неговите преподаватели от средата школа по изкуствата в Сплит и неговите професори от Художествената академия в Загреб –Studin, Mirkovič, Kršinič, Augustinčić. Ще бъде застъпен и Томе Серафимовски и неговите асистенти, който продължават делото му в изкуството. Що се отнася до поезията – с нея съм свързана от най-ранната младост, но пишех стихове между другото. Тук, искам да подчертая, че всъщност счетоводството, което е точна наука, в своята същност, е много креативна дейност. Макар, че някои може би не мислят, че това е така.. И най-вероятно творческата нагласа при мен е вродена и, може би, затова успявам да свързвам тези две, на пръв поглед много различни дейности. И двете искат много творчески подход, за да бъдат успешни.
Ти си дъщеря на един от най-известните съвременни творци – големия скулптор Томе Серафимовски. Какво е да бъдеш дете на прочут човек. Вероятно е , преди всичко огромна отговорност с чест да носиш славното му име?
– Прекрасно е, но и много тежко. Да, горда съм, че Томе Серафимовски е моя баща. Но това не е моята заслуга, Божа работа е в кое семейство ще се родиш. Но, все пак, благодарна съм на Бога за това, че ме е наградил с прекрасни родители. Да, изключително голяма е отговорността, когато пред себе си имаш такъв голям авторитет, толкова успешен човек. Най-вероятно е да се отнасям така, ми е вродено качество и моята майка, може би, също е допринесла за това. Тя също би могла да направи успешна кариера в областта на музиката, но е предпочела да бъде прекрасна съпруга и майка, посветена на семейството си. И, виждайки това, от дете съм се насочила съм такава професия, която освен креативността, няма допирни точки с изкуството. Това, обаче не означава, че не съм се включвала в неща, в които бих могла да бъда полезна на баща ми. Предпечатна подготовка на книги за него, подборка на снимки, първата му библиография, която се направи доста късно, а това означава, че тя беше много обширна, всичко това беше моя реализация. Също така и работа, свързана с организацията на изложби. Всъщност, и аз, и сестра ми, която е професор по английски език, бяхме винаги успели в своите професии, а не наложени.
Соня с баща си – легендарния скулптор Томе Серафимовски
– Създаваш творби в един от най-трудните жанрове – любовната лирика. Какво те вдъхновява, и има ли, според теб място за поезия в днешния прагматичен свят. Могат ли поетите да променят света към по-добро?
– Както казах, пиша стихове от най-ранната си младост и винаги ме е вдъхновявала Любовта. Любовта е нещо много универсално. Можеш да я изпитваш към хората, природата, родината, тя е всеобхватно понятие. През последния период много от моите стихове са създадени от любов към децата и внуците, а също така и от любов и болка спрямо родителите, отделни образи. Моите стихове не са с метафора, те са много директни, знам, че без метафора, разголваш душата си, но при мен вдъхновението е импулсивно чувство, от което не се срамувам и не го крия. И затова моята книга ще бъде озаглавена "Различни любови“ . За мен хората, които се занимават с писане и изобщо с изкуството, са възвишени хора. Да си възвишен означава е да предадеш това, което чувстваш, а и да има кой да възприеме твоето послание. Аз вярвам, че имаме много добри майстори на художественото Слово, които да превърнат светът в по-хубаво място за живеене, където няма да има граници. И ако има такъв език, който да е разбираем за всички – това е изкуството. Не разбирам изобщо испански език, но когато слушам големия поет Хусто Хорхе Падрон как рецитира своята поезия на испански, на мен не ми трябва превод, защото я чувствам. За да я усетиш, обаче, трябва да имаш отворена душа, за да разпознаеш и приеме неговите чувства. И затова трябва да умееш да обичаш. Формулата на Любовта е в знанието как се обича истински. Има хора, за които поезията е нещо странно, те не могат да я разберат, убедена съм, че това са онези хора, които не умеят да обичат. Но си мисля, че ние, другите сме повече и че поезията ще пребъде. Да, в днешния свят има място за поезия.
С майка си Иванка, от която също е наследила усета към красивото и стойностното
– Освен, че си бизнес-дама и нежна поетеса, ти си и жена с много добър вкус. Кой е любимият ти стил за обличане?
– Стилът на обличането е нещо много относително и индивидуално. Не на всички им допада един и същи стил. Нямам някакъв строго определен стил за обличане, старая се винаги, съобразно случая, да не бъда натрапчиво издокаранa, или елегантна по задължение, а преди всичко да се чувствам удобно.
– – А любимото цвете, знам, че много обичаш цветя…
– Да, наистина много обичам цветята. Но, нямам някакво конкретно цвете, което да ми е най-любимо, обичам орхидеи, рози във всички цветове, гербери, стрелиции, кринове, обичам и цветя като момини сълзи, кокичета, те ми олицетворяват жената, особено кокичетата. Кокичетата най-вече приличат на жената, ама истинската, тази, която има душа, тази, която умее да обича. Нежни, раними, a нищо не може да ги прекърши. За мен много повече би означавала китка полски цветя, набрани от някой, който мисли за мен, отколкото някой букет, който е купен от скъп цветарски магазин, но който е безличен.
– – Предпочитаният вид дреха, марка, дизайнер?
– Най-удобно се чувствам в кежуал дрехи, независимо от това дали е панталон, пола, рокля, обичам да се чувствам комфортно и удобно. Уважавам дрес-кода, когато такъв е задължителен. Брандовете са застъпени в отделни части на гардероба ми – имам някои неща на Furla, Versace, Dior, Tom Ford, Gucci..., но не съм от онези жени, които са маниачки на тема марки. Имах приятел, който ми казваше, хахаха, Соня, като личност, ми прилягаш като втора кожа, толкова комфортно се чувствам в комуникацията с теб, ето, и аз, не робувам на марките. Значи и при избора на дрехата, тя трябва да ти приляга както на тялото, така и на душата.
Не робувам на марките, държа да се чувствам комфортно и удобно, казва Соня
- Колко време отделяш за перфектната си визия. Имаш ли някакъв специален режим и тайната рецепта за красота, която да споделиш с нас?
– Не харча много време, за да изглеждам безупречно. Достатъчно ми е да изглеждам свежо и щастливо, използвам квалитетни кремове за лице и тяло, никога не прекалявам с грима, за мен важи онова правило, че по-малко винаги означава повече. В храненето не спазвам някакъв по-особен режим, освен, че консумирам много плодове и зеленчуци. Тук, генетиката, също си казва думата си. И за това, също, съм благодарна на Бога, че имам генетиката на майка ми. По някакво неписано правило жените от Далмация се смятат за най-красивите жени. Всяка жена, в чиито очи видите удовлетворението от живота, сиянието на любовта, изпълнена с лъчезарност, е красива.
– Била ли си някога в Бургас, и ако не, когато дойдеш в нашия град, какво би искала да видиш тук най-напред?
– За жалост в България досега бях само веднъж, на изложбата на баща ми в София и в Рилския манастир. Благодарение на поетичното Слово имам прекрасни приятели тук. Най-добре си сътруднича с поетесите Роза Боянова и Наталия Недялкова. Тук искам да спомена и за едно семейно приятелство, което продължи повече от 30 години с прекрасните Дора и за жалост вече покойния Любомир Левчеви. Трябваше да бъда в Бургас миналата година като участник в Майските срещи на славянските творци „Свято Слово“, но пандемията осуети всички международни прояви на живо. Надявам се, че сега, първото ми пътуване в България ще бъде с дестинацията Бургас. Вече казах, че имам майка от Далмация, а това значи, че морето е онова, което ме прави щастлива. И най-вероятно, че в Бургас ще бъде преизпълнена с красотата, която витае в морския въздух. Надявам се морето да ме вдъхнови за нови стихове.
– Какво би пожелала на читателите на „LaMallena“?
– Благодаря ви от сърце за отделеното място за това интервю, a на читателите на „LaMallena“ бих им пожелала да бъдат упорити във всичко онова, което ги прави щастливи. Не можеш да се надяваш на успех и да постигнеш мечтите си, ако не вложиш изцяло себе си в онова, което правиш.
Соня Серафимовска
НОЩНА БЕСЕДА
На татко ми, с цялата любов и уважение.
Нощните ни беседи продължават някъде там…
Нощ и ден.
Нощ, ден, всеки ден…
Стрелките на часовника
отброяват зима, лято,
плач, смях,
кратките дни и дългите нощи,
думите, които извиват хоро…
Толкова е ясен образът ти нощем,
а денем си сянка, която ме следва.
Силен вятър, който докосва гърба ми.
Невидимата ти ръка извайва за мен
крила небесни, крила ангелски,
крила серафимски.
Леки и красиви.
За да може
денят ми като час да мине.
И да настъпи нощта.
Тя ще е тежка и ще е дълга,
но ще е само наша -
за нова нощна беседа.
ВЛАКОВЕ
Щастието не може да скрие
тъгата в очите ми, която е моят спътник.
Тя познава душата ми -
калейдоскоп от безброй образи.
Черните влакове отнесоха блясъка
на стъкълцата, върху които е нарисуван животът -
от детството до разделите,
хората, които те искаха
и винаги благодариха за обичта.
Сълзите от детството и сега
препълват очите с онази тъга,
видима само за онези, които
успяват да проникнат в душата ми.
Влакове черни и скърцащи,
ръце протегнати,
когато остават празни, боли,
докато те заминават в далечината
и отнасят любимите.
За теб остава немият плач,
заседнал в гърлото.
И пищяща мътилка, която
прокарва черна бразда през живота.
ТЪРСЯ ТЕ
Търся те в градовете,
виждам те в улиците,
виждам те в парковете,
виждам те в къщите,
взирам се в теб до безкрайност…
Търся те в книгите,
имам те в песните,
твоят образ е възпят и в стих.
Teб те възпяват, възпяват и нея.
Горда е, че е над всички,
нищожна, коварна и неосъзнаваща,
че срещу нея стои вечност,
че срещу нея се е изправил гигант.
НАКАЗАНИЕ
Спомняш ли, как исках да подаря,
огън за душата ти, запален
от пламъка на искрите в очите ми..
И да ти стана светлина.
Но… ти си наказан топлина да не усещаш
и нищо, нищо няма да бъда за теб.
Минах днес.
Беше тихо.
Дойдох да чуя твоето мълчание,
с което каза всичко.
(Превод: Наталия Недялкова)
Прочети още: СОНЯ СЕРАФИМОВСКА: КРАСИВАТА ЖЕНА Е ТАЗИ, В ЧИИТО ОЧИ ИМА ОБИЧ