Бялата риза - платното, върху което се рисува характер

Бялата риза е моето тихо убежище. Ще ви убедя, че и вашето. 
Когато не знам как да се облека, се обличам в нея. Когато съм уверена – съм в нея.  Когато искам да се скрия, без да изчезна – пак я нося.  
Бялото не е просто цвят.  Бялото е тишина, пауза между мислите, пространство, в което всичко може да се случи.
То не изисква, не привлича вниманието като червеното, не се слива като черното. То просто е. Светло, чисто, отворено. Като лист, който чака история.
Не е случайно, че във всяка колекция на всеки уважаващ себе си дизайнер бялата риза присъства – независимо от времето, тенденциите или контекста. Защото тя не е просто модна дреха – тя е константа. Пречистена до същността. Тя е платно, върху което се рисува характер.
И ако се чудите как да носите бялата риза... Не я мислете твърде много. Това ѝ е магията – тя се нагажда към всеки, не обратното.
Носте я с:
– чифт добре прилягащи дънки и червило – за онези дни, в които искате да си семпли, но запомнящи се.
– широк панталон и сандали на нисък ток – за effortless изисканост.
– над бански, вързана на кръста – за дни, в които слънцето не пита как сте.
– с пола тип молив – когато искате да сте делови, но нежни.
– или просто – с кецове и навити ръкави, в онези моменти, в които се връщате към себе си.

Бялата риза не иска да бъде разбирана. Иска просто да бъде носена.