Цветана Станева: От счетоводството до класната стая – изборът да бъдеш нужен

Цветана Станева е от онези хора, които вярват, че знанието има смисъл само когато служи на хората. Родена в София, тя свързва своя живот и професионален път с Бургас – градът, в който създава семейството си и открива истинското си призвание. Майка на две деца, тя носи в себе си спокойната сила на човек, който вярва в доброто и в смисъла на постоянството.

Пътят ѝ минава през различни светове на знанието. Цветана Станева притежава четири магистърски степени – по машинно инженерство, счетоводство и одит, начална педагогика, както и детска и юношеска психология. Тази рядка комбинация събира в едно логиката на инженерното мислене, аналитичната точност и дълбокото разбиране за човешката природа.

След години професионален опит в сферата на счетоводството тя избира да последва сърцето си и да влезе в класната стая. През последните четири години работи като учител – място, в което знанието се среща с доверието, а всеки ден носи нови въпроси, усмивки и малки победи.

Цветана вярва, че образованието не е просто система, а пространство, в което се изграждат личности. А най-важното в този процес е да видиш всяко дете, да разбереш неговия свят и да му помогнеш да повярва в собствените си възможности.

За нея истинският успех не се измерва с титли или дипломи, а с това колко добрина, увереност и смелост успяваме да предадем нататък.

1. Цветана, ако трябва да се опишете не с дипломи, а с усещане – коя сте в няколко думи?
Аз съм позитивен и принципен човек, със силно развито чувство за справедливост, който вярва в смисъла да правиш добро.

2. Родена сте в София, а животът Ви е свързан и с Бургас. Кой град повече е оформил характера Ви?
София е моето начало, но Бургас е градът, в който се развих като професионалист, създадох семейството си и изградих живота си.

3. Четири магистратури – машинно инженерство, счетоводство и одит, начална педагогика, детска и юношеска психология. Това звучи като четири различни свята. Как се срещат те във Вас?
На пръв поглед изглеждат като различни светове, но за мен те се допълват. Инженерното и аналитичното мислене се срещат с разбирането за детската психика и образованието – един баланс между логика и човечност. Всички тези области ме учат да мисля системно и да разбирам хората – знание, което е ценно във всяка сфера.

4. Инженерното мислене и детската психология – как си „говорят“ тези две вселени?
Едното търси решения, другото разбира човека – заедно ми помагат да намирам правилния подход към всяко дете. Инженерното мислене ми дава структура и логика, а психологията – по-дълбоко разбиране за нуждите и емоциите на децата.

5. Работили сте дълго в счетоводството, а днес сте учител. Какво Ви накара да смените посоката?
Желанието да работя с деца и да им помагам да откриват своите възможности и да изграждат увереност в себе си.

6. Какво научихте от децата през последните четири години, което нито един университет не може да преподаде?
Научих, че чистотата на детските емоции, любопитството и радостта от малките неща са истинската мъдрост. И че всяко дете има свой свят, който трябва да бъде разбран и насърчен.

7. Вие сте майка на две деца. Кое е най-трудното и най-красивото в родителството днес?
Най-трудното е да подготвиш децата си за света, без да отнемеш от тяхната чистота и детство. А най-красивото е безусловната любов и искрената им обич, които дават смисъл на всяко усилие и всяка грижа.

8. Съпруга сте на волейболната легенда Иван Станев. Как се живее до човек, който е свикнал с големите победи и публиката?
Ние сме заедно още от ученическите си години. Още тогава той беше част от младежките формации на националните отбори и вървеше по пътя към големите успехи. Животът до човек, който е свикнал с големите победи и публиката, изисква много разбиране, подкрепа и уважение към труда, който стои зад всеки успех. По този път вървим заедно вече почти четвърт век – 24 години. Въпреки всичко постигнато, Иван Станев е много земен и скромен човек.

9. Има ли прилики между спорта и живота – дисциплина, отборност, падане и изправяне?
Да, разбира се. Те са тясно свързани помежду си. И в спорта, и в живота успехът идва с труд, постоянство и волята да се изправиш след всяко падане и да продължиш напред.

10. Хората, които Ви познават, казват, че сте слънчев и лъчезарен човек. Това характер ли е или избор?
Мисля, че е и двете. Част е от характера ми, но е и съзнателен избор – да гледаш на живота с позитивност и да търсиш доброто дори в трудните моменти. Вярвам, че отношението, което носим в себе си, се предава и на хората около нас.

11. Кога Ви е било най-трудно да запазите позитивността си?
В моменти на несправедливост и трудни житейски ситуации. Тогава е най-трудно да запазиш позитивността си. Но вярвам, че именно в такива моменти човек трябва да съхрани спокойствие, вяра и сила, за да продължи напред и да намира решения.

12. Какво Ви вдъхновява – хора, книги, разговори, тишина?
Контактна съм и обичам общуването с хора – разговорите, срещите и обменът на идеи ме вдъхновяват. Но понякога човек има нужда и от тишина – време насаме със себе си, за да подреди мислите си.

13. Влизате и в обществената сфера като част от секторния съвет „Младежки дейности и спорт“. Какво Ви накара да направите тази крачка?
Желанието ми да бъда по-активна в обществените процеси и да работя за развитието на младежките дейности и спорта. Това е и причината да поема отговорността като председател на клуб „Младежки дейности и спорт“, защото вярвам, че когато човек има идеи и енергия, трябва да ги вложи в полза на обществото.

14. Какво според Вас липсва на младите хора днес – и какво всъщност имаме да научим от тях?
Понякога на младите хора им липсват търпение, постоянство и редовна физическа активност. Но те имат способността да мислят по-свободно, да търсят нови пътища и да вярват в идеите си. Често гледат на света по-смело и ни напомнят колко е важно човек да следва мечтите си.

15. Как изглежда България през очите на един учител?
През очите на един учител България е страна с голям потенциал, който расте в децата. Те са различни от тези в нашето време – по-свободни в мисленето си и израстват в свят на технологии и бърза информация. Нашата задача е да ги насочим и да им помогнем да използват този потенциал по най-добрия начин.

16. Кое е онова малко нещо, което винаги Ви връща към себе си?
Времето със семейството ми и усмивката на децата. Те винаги ми напомнят кое е най-ценно в живота и колко е важно да го оценяваме.

17. И накрая – какво бихте искали децата, които днес учите, да помнят от Вас след години?
Искам да знаят, че винаги съм ги подкрепяла, насърчавала и съм вярвала в техните възможности. И се надявам да предадат на следващите поколения ценностите, които са научили.