Йордан Йорданов е на 47 години, семеен, баща на две деца. Бивш професионален футболист на ФК „Черноморец“, днес той е един от двигателите зад редица инициативи, които съчетават спорта и активната гражданска енергия в Бургас.
Завършил е „Счетоводство и контрол“ в УНСС, „Управление на човешките ресурси“ във ВХТИ – Бургас, както и „Бизнес мениджмънт“ в Белфаст, Северна Ирландия. Професионалният му път започва в сферата на транспорта, но днес е управител на строителна фирма, председател на СК „Локомотив Бургас“ и съорганизатор на „Маратон Бургас“.
В края на 2024 г. заедно със своя екип открива DS Sport Arena Бургас – модерен спортен комплекс, който бързо се утвърждава като притегателно място за спортни и социални събития.
Йорданов е и част от управителния съвет на Сдружение „Единство чрез спорт и култура“, насочено към развитие на младежки проекти, спортни и културни инициативи. Основна негова цел е да съчетава практическия бизнес опит с работа в полза на обществото и бъдещите поколения.
Силен, откровен и прагматичен – Йордан Йорданов вярва, че стойността се създава не с думи, а с действия. А когато действията идват от човек с опит, визия и сърце – резултатите не закъсняват.
От футболен терен до строителна площадка и спортна арена – какво свързва всички тези етапи от твоя живот?
На пръв поглед изглеждат като съвсем различни светове – футболният терен, строителната площадка и спортната арена. Но за мен ги свързва едно – дисциплината, екипната работа и стремежът към резултат. Във футбола се научих да се боря докрай, да работя с хора, да приемам загубите и да се вдигам отново. Тези уроци ми помогнаха и когато се захванах със строителството – и там се иска здрав гръбнак, търпение и визия. А спортната арена пък е естествено продължение – тя обединява и двете: страстта към спорта и желанието да създавам нещо трайно, нещо, което вдъхновява и остава след мен. Всички тези етапи са просто различни проявления на една и съща вътрешна енергия – да създавам, да се развивам и да оставям стойност.
Какви уроци от спорта пренасяш в бизнеса и обратно – какво бизнесът те научи за живота?
Спортът ме научи на постоянство, дисциплина и най-вече на това никога да не се отказвам, дори когато всичко изглежда изгубено. Във футбола губиш, побеждаваш, контузваш се, вдигаш се – и всяка ситуация те учи на характер. Тези уроци са безценни в бизнеса – защото и там има трудности, напрежение, моменти, в които трябва да вземеш трудни решения под натиск.
От своя страна, бизнесът ме научи на стратегия, на дългосрочно мислене. В спорта често живееш от мач за мач, от тренировка за тренировка. А в бизнеса трябва да виждаш по-далеч – да планираш, да поемаш отговорност за екипи, за проекти, за съдбата на хора. И може би най-важното – бизнесът ме научи, че не винаги най-бързият печели, а този, който умее да се адаптира и да мисли с перспектива. Точно както в живота.
Често си споменавал думите „практически опит“ – кое беше твоето най-голямо житейско или професионално изпитание досега?
За мен „практическият опит“ не е просто фраза – това е пътят, по който човек се изгражда. Най-голямото ми изпитание беше преходът от спорта към бизнеса. Когато приключих с активната спортна кариера, трябваше буквално да започна отначало – нов свят, нови правила, нова динамика. Нищо не идваше наготово. Имаше моменти на несигурност, на грешки, дори на съмнение в себе си.
Но именно тогава разбрах какво значи да имаш гръбнак, да се учиш в движение и да не чакаш „идеалния момент“. Научих се да слушам, да наблюдавам, да падам и пак да се изправям. И това изпитание всъщност се оказа най-ценният ми капитал – защото не ме направи само по-добър професионалист, а и по-смирен човек.
DS Sport Arena се превърна в ново средище за спорт и събития в Бургас. Какво беше най-голямото предизвикателство в реализирането на тази идея?
Най-голямото предизвикателство беше да превърнем една мечта в нещо реално и устойчиво. DS Sport Arena не е просто един спортен обект – тя е идея за място, където спортът, общността и енергията на хората се срещат. А за да се случи това, трябваше да съчетаем много различни елементи – правилна локация, модерна визия, качествено строителство, екип с отдаденост и ясна мисия.
Имаше моменти, в които проектът изглеждаше почти невъзможен – трудности с разрешителни, финанси, дори скептицизъм от някои страни. Но аз вярвам, че когато влагаш сърце, нещата започват да се нареждат. И днес, когато виждам как DS Sport Arena се пълни с деца, спортисти и събития – знам, че всяко предизвикателство си е струвало.
Какви са следващите стъпки в развитието на комплекса – мислите ли за разширяване, нови дейности или партньорства?
DS Sport Arena беше само началото. Още от самото начало подхождаме към проекта с дългосрочна визия – не просто като спортен комплекс, а като жив организъм, който се развива заедно с нуждите на общността. В момента активно проучваме възможности за разширяване – както на спортната база, така и чрез добавяне на нови зони за отдих, възстановяване и обучение.
Разглеждаме и партньорства – както с местни спортни клубове, така и с образователни и здравни институции. Искаме DS Sport Arena да бъде място, където се срещат спортът, знанието и здравословният начин на живот. Следващата стъпка е да надградим – и като инфраструктура, и като съдържание – за да дадем още повече възможности на децата, младежите и всички активни хора.
Как възникна идеята за сдружението „Единство чрез спорт и култура“ и какво те подтикна да бъдеш част от него?
Идеята за „Единство чрез спорт и култура“ се роди естествено – от нуждата да създадем нещо, което надхвърля рамките на спорта и обединява хората чрез общи ценности. Винаги съм вярвал, че спортът и културата са най-силните инструменти за изграждане на общество – без значение от възраст, произход или професия.
Бях подтикнат да се включа, защото видях колко много потенциал има в младите хора и колко важно е да им дадем среда за развитие, изява и принадлежност. Сдружението е платформа, чрез която можем да реализираме проекти с дългосрочен ефект – от спортни инициативи и културни събития до образователни програми. За мен това е кауза – да оставим нещо смислено след себе си и да свържем хората чрез това, което ни прави по-добри.
Смяташ ли, че днешните млади хора имат достатъчно възможности да се развиват тук, в Бургас? Какво трябва да се промени?
Вярвам, че в Бургас има много потенциал за развитие – градът разполага с добра база, природни дадености и все по-активна общност. Но истината е, че за младите хора не са достатъчни само физическите условия – нужно е да им дадем и съдържание, и перспектива. Мотивацията идва, когато виждаш смисъл, когато имаш примери и когато знаеш, че усилията ти ще бъдат забелязани.
Това, което трябва да се промени, е подходът – трябва да слушаме повече младите, да им даваме роля в процесите, да инвестираме в образование, спорт, култура и предприемачество, които са свързани помежду си. И най-важното – трябва да изграждаме доверие, че тук, в Бургас, можеш не просто да останеш, а да се развиваш, да мечтаеш и да успяваш.
Кои групи от обществото според теб най-често остават „невидими“, а всъщност имат нужда от подкрепа?
Много често „невидими“ остават хората, които не шумят за проблемите си – възрастните, които живеят сами и се борят със самотата, децата от уязвими семейства, млади хора без достъп до качествено образование или спорт, хората с увреждания, които искат да бъдат част от обществото, а не просто наблюдатели.
Това са хора, които не винаги попадат в светлината на прожекторите, но точно те най-много имат нужда от подкрепа, внимание и шанс. Вярвам, че задачата ни – като общество и като личности – е да не ги подминаваме. Защото напредъкът не се мери само в сгради и инвестиции, а в това дали всеки има място, глас и възможност да живее достойно.
Вярваш ли, че културата и спортът могат да променят един град отвътре – не само като инфраструктура, а като манталитет?
Абсолютно вярвам. Спортът и културата не са просто дейности – те са носители на ценности, на дух, на принадлежност. Когато един град инвестира не само в сгради, а в живо съдържание – концерти, изложби, спортни турнири, работилници за деца – тогава започва истинската промяна. Хората стават по-активни, по-свързани, по-отворени един към друг.
Манталитетът не се променя с един проект, а с постоянство. Когато децата растат в среда, в която се цени усилието, дисциплината, екипната работа – било то в залата или на сцената – тогава израстват като отговорни и уверени личности. И това в дългосрочен план променя целия облик на града – не само как изглежда, а как диша.
Ако имаше възможност да реализираш голям проект в Бургас чрез сдружението – какъв би бил той?
Ако имах възможност да реализирам голям проект чрез сдружението, бих създал модерен „Център за развитие на млади таланти“ – място, което обединява спорт, култура, образование и личностно израстване под един покрив. Център, където децата и младежите не просто тренират или репетират, а се учат на отговорност, работа в екип, лидерство и съзнателен начин на живот.
Идеята ми е това да не е просто сграда, а екосистема – с треньори, ментори, артисти, психолози, доброволци. Място, където всяко дете – независимо от произхода си – получава шанс да открие силните си страни и да ги развие. Вярвам, че ако искаме да променим бъдещето, трябва да започнем именно оттам – от подкрепата към онези, които ще го изградят.
Какво би казал на хората, които смятат, че „нищо не зависи от тях“?
Разбирам, че понякога светът изглежда огромен и неуправляем, а проблемите – непосилни. Но истината е, че промяната започва с всеки един от нас. Не е нужно да направиш нещо голямо веднага – достатъчно е да направиш малка крачка, да поемеш инициатива в собствената си среда. Дори един малък жест или решение може да се превърне в движение, което променя много.
„Нищо не зависи от теб“ е оправдание, което често ни пречи да опитаме. Но аз вярвам, че всеки има силата да повлияе – чрез усилието си, с идеите си, с действията си. И когато хората започнат да вярват в себе си и да действат, дори най-големите препятствия стават преодолими.
Какво е посланието, което искаш да предадеш на децата на Бургас през работата си?
Посланието ми към децата на Бургас е просто, но важно: вярвайте в себе си и никога не се страхувайте да следвате мечтите си. Всеки от вас има потенциал да постигне големи неща – независимо от трудностите или препятствията по пътя. Спортът, културата и трудът са ключовете, които отключват тези възможности.
Искам да ги насърча да бъдат упорити, да се учат и да се подкрепят взаимно, защото заедно можем да създадем едно по-добро, по-силно и по-обединено общество. Бургас е вашият дом и вие сте бъдещето му – нека растем и успяваме заедно.
Кой момент в живота си би определил като повратна точка?
Повратната точка в живота ми беше моментът, когато осъзнах, че спортът, колкото и важен да е, не е крайна цел, а инструмент за личностно израстване и за създаване на нещо по-голямо. Това се случи в периода, когато преминах от активна спортна кариера към бизнеса и обществената дейност.
Тогава разбрах, че истинската стойност идва от това как използваш опита си, как вдъхновяваш другите и как се ангажираш с каузи, които имат дълбок смисъл. Тази промяна в мисленето ми даде ново послание и посока – да бъда не просто участник, а двигател на промяна в общността.
Какво би казал днес на 20-годишния Йордан, който тепърва се впуска в живота?
Бих му казал да вярва в себе си и да не се страхува да сбърка. Животът не е път без предизвикателства, а именно в тях се крие силата да растеш и да се развиваш. Важно е да останеш упорит, да слушаш повече и да учиш от всеки опит – добър или лош.
Също така бих му напомнил да цени хората около себе си, защото именно те правят пътя по-смислен и по-богат. И най-вече – да не забравя, че успехът не идва мигновено, а е резултат от постоянство и работа с душа.
БЛИЦ:
Любим терен: Спортният
Утрото в Бургас е: Свежо, вдъхновяващо и пълно с нови възможности
С какво искаш да те запомнят: Искам да ме запомнят като човек, който вдъхновява, подкрепя и помага да се сбъдват мечти
Една дума, която те описва най-точно: Упорит