Ясен Проданов е на 39 години, женен и баща на прекрасна дъщеря. Роден и израснал в Бургас, той завършва Търговската гимназия в родния си град, а след това продължава образованието си в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. Преди няколко години придобива и магистърска степен по Предучилищна и начална училищна педагогика в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас.
Ясен е общински съветник в ОбС – Бургас с първи мандат. Преди да влезе в местния парламент, работи като сътрудник за Асим Адемов, Мария Габриел и Томислав Дончев. С политическа дейност се занимава активно от 2008 година и в момента е член на общинското ръководство на ПП ГЕРБ – Бургас.
Освен политиката, негова дългогодишна страст е театърът. Вече 23 години е отдаден на аматьорската сцена, а през последните 7 е част от театралната трупа на школа „ТАЛАНТИНО“.
Освен политик, вие сте и самодеен актьор. Как се преплитат тези две роли в живота ви?
Смятам, че ги съчетавам успешно – хората сами ще преценят как се справям и на двете сцени. След толкова години на театралната сцена все още намирам своето място там, а на другата – животът ще покаже. Едно е сигурно – актьорството ми помага много в политиката.
Какво ви дава театърът и изкуството като цяло?
Любителският театър е нещо велико. Занимавам се с него по желание, за удоволствие и с много любов – защото без любов всичко губи смисъл. Изкуството има способността да те извади от сивото ежедневие и да ти даде въздух. Участието ми в театрална школа „ТАЛАНТИНО“ ми помага да избягам от забързания ритъм на деня. А най-ценното, което ми подари театърът, е моята съпруга.
Какви са впечатленията ви от културния живот в нашата община?
През последните години културният живот в Бургас значително се обогати. Това е резултат от последователната политика на кмета г-н Димитър Николов и вдъхновената работа на зам.-кмета по култура и вероизповедания г-жа Диана Саватева и нейния екип. Те са неуморни, отдадени и често остават в сянка, но аз им ръкопляскам. Вярвам, че когато спечелим титлата „Бургас – Европейска столица на културата 2032“, техният труд ще получи заслуженото признание.
Има ли достатъчно подкрепа за местните самодейни колективи?
С всяка изминала година – да. Специално искам отново да спомена г-жа Саватева, която не просто познава всички самодейни състави, но и присъства лично на техните изяви. Тя е отлично запозната с дейността им и винаги намира начини да ги подкрепи. Един от тези начини е общинският фонд „Култура“, от който могат да получат финансиране не само колективи от общината, но и от цялата страна.
Смятате ли, че културният туризъм е достатъчно развит и какво може да се направи в тази насока?
Бургас привлича туристи не само с морето, но и с богатата си културна програма. Това е град с дълбоки духовни и културни корени – родно място на Апостол Карамитев, Емил Чакъров, Тончо Русев, Петя Дубарова, Георги Калоянчев и още много други. Но на въпроса ви – смятам, че никоя сфера не е „достатъчно“ развита. Щом кажеш „достатъчно“, спираш да растеш. Вярвам, че с проектите около кандидатурата ни за Европейска столица на културата ще направим още много за културния туризъм – и ще се утвърдим като предпочитана дестинация както за българските, така и за чуждестранните туристи.
Ако можехте да реализирате един голям културен проект, какъв би бил той?
Мечтая Бургас отново да има любителски театрален фестивал. Преди години съществуваше „Бургаски изгреви“, но днес такава платформа липсва. В навечерието на кандидатурата ни за Европейска столица на културата си позволих отново да мечтая. А моите мечти често се сбъдват.
Какво ви мотивира да се занимавате с обществена дейност и политика?
С обществена дейност се занимавам, откакто се помня. Винаги съм бил на първа линия, когато става дума за каузи с човешко лице. Смятах, че чрез политиката ще мога по-лесно да бъда полезен на хората, но понякога реалността те сблъсква с твърди стени. Въпреки това вярвам, че през година и половина като общински съветник успях да постигна полезни неща.
Какво според вас прави един добър общински съветник?
Не знам дали самият аз попадaм в тази категория, но се старая да бъда близо до хората. Защото, дори да подкрепяш най-значимите проекти за града – като изграждането на Детска болница, – ако хората не те познават като човек, всичко губи стойност.
Какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се ангажират с обществени каузи?
Наскоро участвах в няколко събития с ученици и въпреки всичко, което ги залива от медиите и интернет, се убедих, че има надежда. Запознах се с чудесни млади хора – умни, мислещи, сърдечни. Пожелавам им смело да се включват в каузи, защото няма по-ценно нещо от това да направиш някого щастлив. А понякога само един разговор може да промени нечий живот.
Как успявате да съчетавате политиката, изкуството и личния си живот?
Ще ви отговоря с усмивка – някак си успявам. Но истината е, че съм най-голям длъжник именно на семейството си. През последната година съм отделял повече време на непознати хора, отколкото на близките си. Въпреки това усещам тяхната безрезервна подкрепа и тя ми дава сили да продължавам.