Цветята на Лариса: една различна Цветница

На Цветница ви срещам с една жена, която не просто обича цветята – тя ги сътворява. Не с четка и платно, не с лопата и пръст, а с ръце, които превръщат полимерната глина в оживяла градина. Казва се Лариса Гергел. И в нейните длани се раждат чудеса.

Всяко цвете, което излиза изпод пръстите ѝ, носи история, тишина и внимание към детайла, който друг би подминал. Тичинките – като истински. Венчелистчетата – нежни до прозрачност. А цветовете... така пъстри, че дори пчелите се объркват и кацат.

Нейните цветя не увяхват. Те остават – като спомен от едно време, което си заслужава да помниш.

Кога се срещна за първи път с полимерната глина? Как започна всичко?

Запознах се с глината през 2013 година. Дотогава изработвах мартенички и постоянно търсех нови идеи. Така, съвсем случайно, попаднах в интернет на този вълшебен материал... Поръчах си червено и бяло с намерение да продължа с мартеничките. Но когато я докоснах за първи път, просто усетих, че това е моето нещо… И така зарязах мартеничките.

По онова време нямаше почти никаква информация за работа с полимерна глина. Нямаше видеа, само четях каквото можех да открия и постоянно експериментирах. Научавах всичко в процеса – проба и грешка.

Спомняш ли си първото бижу, което направи? Какво представляваше?

Помня първото си колие – едно малко сърчице и топчета. Разбира се, в червено и бяло. После го продадох в Германия. Истинска история!

Какво те вдъхновява най-силно – природа, картини, хора, цветове?

Какво ме вдъхновява най-много? Очите. Очите на моите почитателки. Само да знаете колко светлина, радост, топлина… и може би възхищение виждам в тях. Това ми дава толкова много енергия. Кара ме да се чувствам значима.

Защо точно цветя? Какво символизират за теб?

Защо точно цветя? Не знам. Сигурно просто съм усетила, че точно там е силата ми. Получават се естествено. Преди десет години почти никой не изработваше цветя в този стил, а аз се увлякох. Даже не знам кое харесвам повече – самите цветя или самата глина.

Разкажи ми за процеса – от идеята до готовото бижу. Колко време отнема?

Мога да работя по 20 часа на ден и въобще да не усещам умора. Всичко започва с представата за цветове. Това е началото на всяка моя работа. Когато вече имам цветовото усещане в главата си, цветята сякаш сами излизат от ръцете ми. После добавям идеи за закрепване и оформяне – и се получава. Понякога едно колие го правя за ден, друг път не ми стига и седмица. Зависи от дамата, за която е. Ако енергията ни съвпадне – всичко се случва леко и красиво. А понякога е трудно. Има поръчки, които просто не мога да направя. Не мога да си ги представя, да ги видя, да ги усетя… И тогава отказвам. Не мога да го обясня.

Винаги работя с емоции. Те ме изпълват. Ако нещо не се получава, се ядосвам много. Например едно съвсем просто цвете – кокиче. Опитвах се поне 50 пъти! Не става! Не мога да постигна онази лекота и съвършенство на истинското цвете. Искам да бъде като живо, да трепти. Но вярвам, че един ден ще стане.

Има ли цвете, което ти е най-сложно да изваеш? А любимо?

Любимо цвете нямам – обичам ги всички. Но фаворитът ми, разбира се, е розата. Това цвете просто само излиза от пръстите ми. И диша. Излъчва живот. Обичам да я изработвам. Не използвам молдове – всичко моделирам на ръка. И този процес ми носи огромно удовлетворение и зареждане. Аз живея в това състояние. Ако не са моите цветя – не знам как бих живяла. Те са моите лечители.Как избираш цветовете – води ли те интуицията или имаш система?

Какво усещаш, когато работиш с глината? Медитация? Терапия? Тишина?

Обичам да работя в тишина. Или с лека, задължително романтична музика.

Има ли детайл, който никога не пропускаш в своите бижута?

Всяко мое бижу е моята душа. Тя е навсякъде в тях. Затова творбите ми се отличават – защото носят моята енергия. Винаги се стремя към по-добро. Хората явно го усещат. Затова ме търсят, затова носят моите бижута. И казват, че с тях се чувстват по особен начин. Никога не остават незабелязани. И винаги носят усещане за добро.