Понякога зад един филм стои история, която сама по себе си заслужава да бъде разказана на големия екран. Такава е съдбата на българския писател Димитър Динев – от нелегалното преминаване на границата и живота в бежански лагер до признанието му като един от значимите автори в съвременната немскоезична литература.
За този необикновен житейски път разказа режисьорът Иван Ничев пред бургаската публика в Културен дом НХК. Срещата се състоя в рамките на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“ и предшества прожекцията на новия му филм „Такси за рая“.
„Бащата на този филм е моят приятел Митко Динев“, сподели Ничев и върна публиката години назад, когато младият пловдивчанин решава да напусне България.
Динев преминава нелегално границата и се озовава във Виена. Първите му години в австрийската столица нямат нищо общо с представата за успешен писател. Живее в бежански лагер, а по-късно продава кренвирши пред гарата, за да се издържа. Между трудностите на емигрантското ежедневие обаче не изоставя мечтата си от детството – да пише.
И тук историята става още по-любопитна. Димитър Динев започва да създава литература не на родния си български, а на немски език.
„И най-важното, забележете – започва да пише на немски език, не на български, без преводачи, без помощници“, подчерта Иван Ничев.
От човек, който се опитва да намери мястото си в чужда държава, Динев постепенно се превръща в писател, чиито книги намират признание именно в тази държава.
През 2025 г. романът му „Време на смелите“ получава престижната Австрийска награда за книга. Отличие, което придава още по-силен смисъл на дългия път от бежанския лагер до литературното признание.
Именно тази съдба, заедно с личните наблюдения на Иван Ничев върху емиграцията, стои в основата на „Такси за рая“.
„Филмът е микс между неговите размисли и спомени за емигрантството и това, което аз размишлявам по този въпрос“, обясни режисьорът.
„Такси за рая“ е създаден съвместно с режисьора Тодор Чапкънов по новелата „Нощно бдение“ на Димитър Динев.
Историята започва със смъртта на български строителен работник във Виена. Съпругата му събира неговите приятели, за да се сбогуват с него, но това, което би трябвало да бъде тъжна и тиха вечер, постепенно се превръща в поредица от абсурдни ситуации.
Трагичното и комичното се преплитат, а границата между живота и смъртта, между сериозното и нелепото, става все по-трудна за очертаване.
Зад черния хумор обаче стоят познати човешки теми – самотата далеч от дома, приятелството, загубата, принадлежността и опитът да съхраниш себе си в чужда среда.
Емиграцията тук не е представена единствено като географско преместване. Тя е и вътрешно състояние, в което човек непрекъснато се движи между два свята – този, който е оставил, и онзи, в който се опитва да изгради нов живот.
Във филма участват Велислав Павлов, Боян Фераджиев, Лазарина Коткова, Деси Моралес, Даниел Владимиров, Стоян Дойчев, Башар Рахал и Диляна Попова.
Темата за човешките съдби на фона на големите обществени и исторически промени не е нова за Иван Ничев.
Режисьорът има над 15 филма в творческата си биография и е сред разпознаваемите имена в българското кино. Автор е на „Звезди в косите, сълзи в очите“, „След края на света“, „Пътуване към Йерусалим“ и „Българска рапсодия“. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, той продължава да търси истории, в които личното и историческото се срещат.
По време на бургаската премиера беше припомнен и филмът му „Можеш ли да убиваш“, чийто път до широката публика беше затруднен от пандемията от COVID-19.
В „Такси за рая“ Ничев отново се обръща към хората, поставени пред трудни житейски избори. Но този път използва и абсурда, за да разкаже за ситуации, в които смехът понякога е единственият начин да понесеш действителността.
А историята на Димитър Динев добавя още едно измерение към филма. Защото зад художествения сюжет стои реалният опит на човек, който е познал несигурността на емигрантския живот, но е успял да превърне преживяното в литература.