Стела Колева - 195 мечти и едно сърце

Тя е слънце. Усмивката ѝ носи Светлината. Но тя е и ураган. Торнадо. Бедствие. Когато е ядосана, бягам с всички сили, за да се спася.

Стела Колева е от онези редки хора със сърце, по-голямо от света. И точно това я прави незаменима. Тя е талантлива, креативна, енергична, търсеща, вдъхновяваща. В професията – и в живота.

Макар сцената ѝ вече да не е точно определена, тя присъства на много места. Защото не може да бъде поставена в рамка – прекалено голяма е за това. Прекалено пълна с живот.

Родена е в Добрич, но амбицията ѝ да се занимава с журналистика я отвежда в София. Въпреки това, столицата винаги ѝ е изглеждала бездушна, враждебна и хаотична. Своя пристан и истинско място под слънцето намира в Бургас – единствения град, който нарича свой дом.

С медиите се среща още на 15 години, когато се присъединява към екипа на радио Добруджа. През годините работи като журналист в регионални и национални медии, натрупва богат опит и в сферата на връзките с обществеността. Омъжена е и е майка на едно дете.

Това е Стела Колева. Приятелка. Колежка. Жена, която гори. Нейното име е светлина. А присъствието ѝ – стихия.

Ето и една от многото й сцени:

Travel with Stella - YouTube

Стела, ти си журналист, травъл влогър, креативен ум и човек с енергия, сърце и идеи. Коя е жената зад всички тези роли – и откъде черпиш вдъхновение, за да продължаваш да създаваш, да пътуваш и да разказваш?

– Жената зад всички тези роли не спира да се предизвиква и да излиза извън зоната си на комфорт. За мен това не е просто начин да надграждам себе си и да се развивам, а и начин да не попадна в лапите на рутината и еднообразието. Аз не търся вдъхновение – оставям то да ме намира и да определя посоката. Затова в един момент създавам изкуство, рисувайки морски камъни, а в следващия откривам себе си в писане или снимане.

Кое е пътуването, което преобърна представите ти за света?

– Всяко пътуване ни променя и преобръща представите ни. В противен случай просто не сме си дали шанс това да се случи. Всяка дестинация, която посещавам, ме докосва по различен начин и оставя частица от себе си в съзнанието ми. Но ако трябва да избера едно – това ще е Мароко. Срещата ми с хората там успя да изкорени много от предразсъдъците и предубежденията, които имах, и ми показа, че съществуват реалности, много по-различни от тази, която аз познавам.

Кое място е оставило в теб усещане, че си у дома?

– Единственото място, което мога да нарека свой дом, е Бургас. Преди да се установя тук, често се местех – търсех щастието на различни места, обичах да започвам „начисто“: нов град, нови приятели, нова работа. Но никъде не съм се чувствала толкова на мястото си, колкото тук.

Как избираш дестинациите си – със сърцето, по карта или по интуиция?

– За съжаление, най-вече по портфейл. 😊 Ако зависеше само от мен, нямаше да се спра, докато не посетя всички 195 държави. Разбира се, има места, които са ми по сърце от други. Вече сбъднах мечтата си да се кача на Айфеловата кула в Париж, да храня гълъби на „Сан Марко“ във Венеция, да се разхождам на лунна светлина в Казабланка, да гушкам жирафи и да се къпя със слонове в Тайланд. Но още мечтая за Пуерто Рико, Хавай, Мексико и Аржентина. Винаги е хубаво да има нещо, към което да се стремиш.

Какво е травъл влогърът днес – пътешественик, разказвач или медиатор между култури?

– Днес пътуването е по-достъпно от всякога и всеки с телефон в ръка може да снима и „влогва“. Това прави задачата да изпъкнеш още по-трудна. За мен успешният травъл влогър е този, който успява да вдъхновява и да предава усещане.

Как се промени журналистиката за теб от началото досега?

– Имах щастието да започна в онези романтични времена, когато журналистиката беше кауза, а журналистите – призвани. Когато бях на 15-16, вече работех в радио „Добруджа“. Нямаше социални мрежи, работеше се с пожълтели компютри „Правец“, на събития ходехме с тефтер и фотограф. Много колеги още въздишат по онези години, сякаш са застинали в тях.

Но времената се промениха. Днес медиите са като fast food – бързи, повърхностни, често количеството е за сметка на качеството. Харесва ли ми? Не. Но го приемам – без адаптация няма развитие.

С какви очи гледаш днес на понятието „медия“?

– Медията винаги е била сила – неслучайно я наричат „четвърта власт“. За жалост, все повече хора, които нямат нищо общо с журналистиката, я използват като инструмент за лични облаги, слагайки петно върху цялата професия. Социалните мрежи улесниха този процес.

Много хора без журналистическо образование влизат в медиите. Какво е нивото на журналистиката у нас според теб – и какво липсва най-силно?

– Нивото е ниско, но причините са комплексни. Доверието в медиите отдавна ерозира. Живеем във време на корупция и лични интереси, а журналистиката често се използва именно за постигането им. Липсва ми идеализмът – онази страст, с която някога журналистите се бореха за истината, въпреки всичко.

Какво би казала на едно младо момиче, което мечтае да стане журналист днес?

– Да чете много, да слуша повече и да говори по-малко. Да не се води по масата, а да оставя своя почерк. И да не пилее енергията си за глупости. Това бих казала и на младото си „аз“.

Днес беше лектор за първи път – какво беше усещането да си от другата страна?

– Беше от онези предизвикателства, които си поставям съзнателно – за да не влизам в коловоза на рутината. Изпитах тръпка, вълнение и онова леко притеснение: ще се справя ли, ще оправдая ли очакванията? И точно в това се крие смисълът – да правя нови неща, дори когато не съм сигурна, че ще са съвършени.

Какво искаш да оставиш у хората, когато говориш – мисъл, емоция или посока?

– С времето ставам все по-пестелива в думите, но ако трябва да избера само една – това ще е „вдъхновение“.

Кои са новите правила в дигиталния туризъм според теб?

– Повече искреност, автентичност и непринуденост. На всички ни е писнало от гръмки фрази и лъскави, но кухи реклами.

Какво се губи, когато всичко е „сторита“ и „лайкове“?

– Сещам се за една илюстрация: котка от 90-те, сгушена върху стар телевизор, и съвременна котка, висяща върху тънка плазма. Посланието беше, че днешните котки никога няма да изпитат онова усещане. Така е и с дигиталната реалност – младите губят вкуса на истинската, жива комуникация.

Къде се чувстваш най-много себе си – в тишината или пред публика?

– Насаме с морето.

Какво те прави емоционална – хората, моментите или думите?

– Емоцията е част от мен. Във всичко, което правя, казвам или преживявам. Често ми се е искало да я овладявам повече – щях да си спестя доста неприятности.

Кое е най-смелото нещо, което си направила за себе си?

– Най-смелото (и най-хубаво) нещо беше да зарежа всичко и да се преместя в Бургас, въпреки че всички около мен твърдяха, че това е поредната ми лоша идея.

Ако можеш да оставиш едно послание на жените, които четат това интервю – какво ще е то?

– Слушайте сърцето си. Не давайте пет пари какво ще кажат хората. И никога не се задоволявайте с по-малко от това, което заслужавате.