Зорница Петкова: Да не се предаваш – дори когато всичко зависи от нещо извън теб

В земеделието няма сигурност. И точно там се ражда най-голямата устойчивост. Зорница Петкова познава този свят отвътре – не като теория, а като ежедневие, в което трудът не винаги гарантира резултат, но винаги изисква постоянство.

Млада, но с ясно изградено усещане за реалност, тя идва от Бургаския регион – място, в което земята не е просто ресурс, а начин на живот. Завършва Аграрен университет – Пловдив, а професионалният ѝ път я отвежда в сферата на земеделието и търговията със земеделски продукти и препарати за растителна защита. Там се сблъсква с истинските предизвикателства – на производителите, на пазара, на системата.

„Виждам проблемите всеки ден“, казва тя. И точно това е причината да направи следващата крачка – да търси решения, а не просто да ги коментира.

За Зорница политиката не е абстрактно пространство, а продължение на реалния живот – на отговорностите, които носиш като човек, като професионалист и като майка.

В мисленето ѝ има прагматичност, но и вътрешна твърдост. Вярва, че доверието може да се върне, но не с обещания.

„Хората са уморени от думи. Искат да виждат действия.“

Тази линия – между говоренето и действието – минава през цялата ѝ визия. За нея най-големият проблем не е липсата на идеи, а липсата на последователност и реална ангажираност.

Земеделието заема централно място в нейния поглед към бъдещето. Не като сектор, а като основа.

„Това е начин на живот.“

И именно затова вярва, че най-важното, което трябва да се даде на хората в него, е сигурност – ясни правила, по-малко административна тежест и реална подкрепа. Не на думи, а в практиката.

Особено чувствителна е към съдбата на малките производители – онези, които „оцеляват, но не живеят“. Тя познава това усещане отблизо – постоянен труд, усилия без гаранция и често липса на справедлива цена.

„Тези хора не искат много – искат шанс да живеят достойно от труда си.“

В този прост израз се съдържа цялата ѝ философия – за достойнството като право, а не като привилегия.

Когато говори за проблемите, ги назовава ясно – тежка администрация, трудна реализация на продукцията, липса на защита за българския производител. И същевременно търси решения, които могат да бъдат приложени, а не просто формулирани.

Вярва и в младите хора – но не идеализира тяхната реалност.

„Те не бягат от земята. Бягат от несигурността.“

Именно затова според нея бъдещето минава през създаване на условия – по-лесен старт, по-малко бюрокрация, повече перспектива. И още нещо – промяна в представата за самото земеделие.

„То може да бъде модерно, технологично и перспективно.“

Извън професионалната си роля, Зорница е майка – роля, която не отделя от останалите, а вплита в тях. Говори за баланса не като нещо лесно, а като ежедневна задача, която изисква организация, подкрепа и много желание.

„Всяка жена, която работи и е майка, го прави всеки ден.“

В тази простота има истина, която не търси признание, а разбиране. А когато става дума за граници, тя е категорична.

„Никога не бих излъгала съзнателно хората, за да спечеля нещо.“

Това е избор – не на удобство, а на характер. За нея достойнството не е абстрактно понятие. То е усещане.

Да живееш честно от труда си. Да не се чувстваш малък, въпреки че работиш. Да знаеш, че усилието ти има значение.

А ако след години детето ѝ трябва да я опише, тя не търси съвършенство.

Иска да бъде запомнена като човек, който е бил строг, но добър. Който е обичал. Който се е борил. И който е останал себе си.

Отговорна. Упорита. Истинска.

Понякога точно това е достатъчно, за да започне промяната.