Духовният водач на Християнска църква „Благовестие“ в Бургас говори за силата на вярата, самотата на съвременния човек, изпитанията пред семейството и отговорността на лидерите. В навечерието на шестата Молитвена закуска той напомня, че въпреки политическите, професионалните и обществените различия има ценности, които могат да ни събират, вместо да ни разделят.
В свят, в който хората все по-често се разделят заради политически убеждения, икономически интереси и лични амбиции, пастор Живко Тончев вярва, че има нещо по-силно от различията – способността да видим човека отсреща. Не като политически противник, конкурент или непознат, а като личност, която също има своите страхове, тревоги, надежди и нужда от подкрепа.
За него вярата не се изчерпва с религиозните ритуали и неделните богослужения. Тя има съвсем практично измерение – в отношенията между хората, в решенията, които вземаме, в начина, по който се отнасяме към семействата си, и в отговорността, която носим пред обществото.
Това разбиране стои и зад една вече утвърдена бургаска традиция – Молитвената закуска, която тази година ще се проведе за шести път. На една маса отново ще седнат политици с различни убеждения, представители на институции, бизнесмени и общественици. Хора, които в ежедневието си невинаги са на една страна, а понякога дори са открити опоненти.
Идеята е проста, но в днешното общество звучи почти необичайно – да оставят за малко различията и да разговарят за онова, което ги обединява.
Началото на Молитвената закуска в Бургас е поставено след посещение на кмета Димитър Николов на подобно събитие в Съединените щати. Преди около седем-осем години двамата с пастор Тончев обсъждат възможността тази традиция да бъде пренесена и в морския град.
Идеята намира подкрепа и постепенно се превръща в ежегодна среща на хора, които имат влияние върху развитието на Бургас.
През годините темите са различни – „Сърцето на водача“, „Умът на водача“, „Мирът на водача“, „Здравето на водача“ и „Мъдростта на водача“. В разговорите участват лекари, преподаватели и специалисти, които представят както научната, така и практическата страна на обсъжданите въпроси.
Зад всички тези теми обаче стои едно общо послание.
„Сърцето на водача преди всичко трябва да бъде сърце на човек, който служи на другите. Лидерът е този, който служи на всички“, казва пастор Живко Тончев.
Тази година темата е „Предизвикателствата на водача“. Разговорите ще бъдат насочени към морала, етиката и трудните решения, пред които се изправят хората на ръководни позиции.
Защото властта, общественото положение и професионалният успех не освобождават човека от личните му изпитания. Напротив – често ги правят още по-сложни. Нелоялната конкуренция, напрежението, конфликтите и отговорността за другите са част от ежедневието на всеки лидер.
Според пастора истинското предизвикателство е не просто да постигнеш успех, а да съхраниш ценностите си по пътя към него.
Може ли вярата да обедини хора, които в обществения живот са от противоположни страни?
За Живко Тончев отговорът е положителен. Той вижда доказателство в самото присъствие на хора с различни убеждения на Молитвената закуска.
„Вярата стои над нашите политически пристрастия или икономически интереси“, казва той.
И припомня, че голяма част от конфликтите, които водим, са свързани с човешкото его – с желанието да докажем, че сме прави, че сме по-успешни или че нашата позиция е единствената възможна.
В християнското разбиране, което той споделя, смирението не е слабост, а способност да поставиш доброто на другите редом със собствените си интереси.
Точно затова пасторът смята, че срещите между хора с различни позиции имат значение отвъд самото събитие. Те създават възможност за общуване в атмосфера, в която политическите и професионалните роли поне за кратко отстъпват място на човешките отношения.
Петото издание на Молитвената закуска в Бургас събира над 100 лидери от региона и страната. Според Тончев нарастващият интерес показва потребност не само от духовност, но и от истинско общуване.
В ежедневието си пастор Живко Тончев се среща с хора в различни житейски ситуации. Едни преминават през семейни кризи, други са загубили работата си, трети се борят с тежко заболяване или търсят начин да преодолеят лична загуба.
Наблюдението му е, че човек най-често започва да търси духовна опора тогава, когато осъзнае колко малко неща всъщност контролира.
„Обикновено хората търсят и се обръщат към вярата във време на криза, във време на нужда“, споделя той.
За него обаче вярата не е просто утеха в труден момент. Тя е начин човек да намери сили да продължи, дори когато обстоятелствата изглеждат непреодолими.
Сред историите, които го мотивират да продължава духовната си работа, са тези на млади хора, успели да се откъснат от наркотиците, на семейства, които намират път обратно едно към друго, и на тежко болни, които не губят надежда.
Той не измерва тези победи с обществено признание или материален успех. За него понякога най-голямата промяна е човек да намери сили да направи още една крачка напред.
Особено важно място в работата му заемат младите хора. В Християнска църква „Благовестие“ те имат свои срещи, на които обсъждат темите, които ги вълнуват. Разполагат и с фитнес зала, защото според пастора грижата за тялото, ума и душата трябва да върви заедно.
Той държи да подчертае и нещо друго – църквата не бива да се възприема единствено като място за религиозни обреди.
За него тя е преди всичко общност. Място, където човек може да намери приятели, съмишленици и подкрепа. Където поколенията общуват, младите се учат от опита на по-възрастните, а възрастните запазват връзката си с новото време.
С наближаването на Коледа темата за самотата става особено чувствителна.
Докато витрините се изпълват с празнични светлини, а рекламите обещават семейно щастие и съвършени подаръци, немалко хора посрещат празниците без близките си. Някои са преживели загуба, други са разделени със семействата си, а трети просто нямат с кого да споделят празничната вечер.
Пастор Тончев е категоричен, че човек не трябва да се затваря в тази самота.
„Това, че някой е сам, не означава, че трябва да избира да остане сам“, казва той.
Съветът му е прост – да потърсим приятел, да се обадим на човек, с когото отдавна не сме разговаряли, да посетим църква или да намерим общност, в която се чувстваме приети.
Защото човешките взаимоотношения изискват усилие и от двете страни. Понякога първата крачка към промяната е именно решението да протегнем ръка.
Според пастор Живко Тончев съвременното общество все по-често измества духовното съдържание на Рождество Христово с подготовката на празничната трапеза, подаръците и пазаруването.
Той не отрича радостта от семейните събирания. Напротив – смята ги за важна част от празника. Но предупреждава, че сред цялата организация лесно можем да забравим защо изобщо празнуваме.
„Изгубва се смисълът, защото празникът се превръща в пазаруване, ядене и трапези, сякаш цяла година сме гладували“, отбелязва той.
За християните Рождество е преди всичко празник на Божията любов към човека. Именно това послание църквата се стреми да предаде чрез празничните си богослужения, музикални програми и срещи.
В „Благовестие“ коледните служби включват съвременна музика и сценични възстановки на библейски събития. Понякога в тях се появяват и тримата мъдреци, които възвестяват раждането на Христос.
Но зад празничната атмосфера стои нещо по-съществено – напомнянето, че любовта, надеждата и човешката близост не могат да бъдат заменени с материални подаръци.
Когато разговорът стига до личните му ценности, Живко Тончев не говори за постижения, влияние или обществено признание.
Най-голямото си богатство той открива у дома – в отношенията със съпругата си и с вече порасналите си деца, с които продължава да поддържа силна и близка връзка.
Именно семейството му дава спокойствие и сили в трудните моменти.
Това го кара да се замисля и за въпроса, който рано или късно застава пред всеки човек – какво ще оставим след себе си?
Обикновено, когато говорим за наследство, мислим за имоти, банкови сметки и материални придобивки. За всичко, което сме успели да натрупаме през годините.
Пасторът предлага друга гледна точка.
„Понякога хората се замислят за наследството, което оставят. Сякаш това са банкови сметки, пари и имоти. Но всъщност любовта на близките, както казваме, не отпада никога. Другите неща преминават.“
За него истинското наследство е добрият пример. Начинът, по който сме се отнасяли към хората. Любовта, която сме дали, и отношенията, които сме успели да съхраним.
Това е и посланието, което иска да отправи към бургазлии в навечерието на Рождество Христово.
Той използва образа на кръста, за да обясни двете измерения на християнската вяра – вертикалното, което свързва човека с Бога, и хоризонталното, което го свързва с останалите хора.
„Дръжте кръста, като почитате Бога и обичате ближния“, казва пастор Живко Тончев.
В тези думи се събира и основната идея на разговора – че вярата не е само въпрос на лично убеждение. Тя намира своето проявление в отношението към другите, в способността да прощаваме, да подкрепяме и да бъдем до някого, когато има нужда.
И независимо дали човек е религиозен, или не, въпросът за наследството, което оставя след себе си, остава общочовешки.