Моите мисли, усещания и думи, които не търсят рамка
Есенции от всекидневието, малки бягства от логиката, лични щрихи от вътрешния свят. Не за света такъв, какъвто е, а за света такъв, какъвто го усещам.

Written by Женя Гайтанджиева on .

Приятелство без грим

Дразня се, когато ми кажат: „Ти имаш много приятели“…
Не, нямам.
Може би имам много познати. Хора, с които мога да водя разговор, да се засмея, да изпием чаша вино, да обменим идеи и да се посмеем. Хора, с които ми е приятно – да. Но приятелството е нещо съвсем друго.

С годините разбрах, че то няма много общо с това да си в нечий списък. Не е броят на съобщенията, а качеството на мълчанията.
Не е смехът на масата, а кой остава, когато светлините угаснат.

Да, има хора, с които ми е леко, с които ми е забавно, с които споделям онези лъскави парчета от живота. Но болката е огледало. И когато я подадеш на другия, виждаш кой остава да гледа в него – без да се отдръпне.

Преминах през труден път. Външни обстоятелства, вътрешни бури. В тунела бях останала почти сама. Днес виждам светлината – но съм друга.

Приятелство, за мен, днес е:
някой, който не се плаши от мрака ти.
Някой, който чете между редовете.
Някой, който не ти праща само усмивки,
а понякога просто мълчи с теб,
но не си тръгва.

Този, който познава слабите ти черти, границите ти –
но никога не ги използва. Никога не ги прекрачва.

Не знам дали ставам по-затворена с възрастта, или просто ставам по-истинска. Но приятелството ми вече не е въпрос на честота.
А на дълбочина.

Не търся повече хора.
Търся истински.

  • Между Изтока и Запада: поколението на прехода

    Филмът за Силви Вартан разбуни всичко в мен. Комплексите, болката, талантите, нуждата да даваш, да бъдеш майка, да бъдеш жена, да успяваш и някак през...
  • От Виденовата зима до еврото: почти 30 години по-късно

    Завърших средното си образование през 1997 година. Страховита година. Беше Виденовата зима. Левът се обезценяваше не с месеци, а с дни, понякога сяка...
  • ZAZ, бърнаутът и правото да не знаеш накъде

    ZAZ винаги е била икона за мен. Заради гласа, разбира се. Заради музиката. Но най-вече заради онази лекота и свобода, с която изглеждаше, че минава пр...
  • Да идват роботите!

    Казват, че 2026 е година на разруха. На ремонти. На изчистване. Аз не знам дали е така. Знам само, че от години чакам един по-хубав 1 януари. Такъв, в...
  • Лято ми е.

    Ходи ми се боса. По пясък, по трева, по онези малки пътеки, които не водят никъде, но нищо не ми пречи да ги следвам. Искам да се смея без причина, да...
  • Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?

    Трябва ли да ставаме изкуствен интелект? Трябва ли всичко да е по игла до конец? Защо не сме истински – всеки със своя аватар, със своята маска, със с...
  • Занаятът се краде... и учи наново

    Чувала съм от старите хора, че занаят се краде — от по-опитните, по-възрастните. И аз крадях, когато бях на 20 и и... В началото — мълчалива, жадна за...
  • Бяла тениска, чифт дънки и малко по-малко от всичко

    Живеем в свят на максимална консумация. Компенсираме емоциите си с покупки, с безсмислено поглъщане – на храна, на алкохол, на взаимоотношения. Трупам...
  • Приятелство без грим

    Дразня се, когато ми кажат: „Ти имаш много приятели“…Не, нямам.Може би имам много познати. Хора, с които мога да водя разговор, да се засмея, да изпие...
  • Да запазиш светлината в свят на сенки

    Живеем във време, в което тревожността се е настанила трайно в дните ни, като неканен гост, който чука на вратата всяка сутрин. Войни, катаклизми, бол...
    • Още от Щрихи