Моите мисли, усещания и думи, които не търсят рамка
Есенции от всекидневието, малки бягства от логиката, лични щрихи от вътрешния свят. Не за света такъв, какъвто е, а за света такъв, какъвто го усещам.

Written by Женя Гайтанджиева on .

Занаятът се краде... и учи наново

Занаятът се краде... и учи наново

Чувала съм от старите хора, че занаят се краде — от по-опитните, по-възрастните. И аз крадях, когато бях на 20 и и... В началото — мълчалива, жадна за смисъл, попивах с поглед и слух. Крадях думи. Крадях поведение. Крадях жестове. Опитвах се, стъпвайки върху чуждия опит, да изградя собствена визия, свой почерк. 

Като стажант прекарвах часове в библиотеката, ровех из старите вестници, търсех нещо различно, нещо с душа, което да превърна в бъдеща тема. Купувах новите броеве в несвяст. Живеех в думи. 

После дойде зрелостта. С нея — увереността. Усещането, че знам какво правя. 

Но хоп — щрак, трала-ла — светът се преобърна. Появиха се Новите легенди и заговориха на език, който не бях учила: скролване, мачване, стриймване, рийлс, сторита, карусели...

 Офф… загубена в превода. 

Преди година дъщеря ми ми каза:

— Мамо, не са те възпитали да шерваш, другите майки шерват с дъщерите си.

— Какво трябва да шервам ! — отговорих й.

Вече шервам. Шервам чанти, палта, пуловери, тениски…

Само че сега карам нея да шерва с мен знанието от онзи свят — дигиталния.  

Така започнах отначало. 

Днес, на 47, пак уча занаят — този път от по-младите. Не за да съм модерна, не заради лайковете. А за да си върша работата — да превеждам човешките истории на всички възможни езици. 

Да свързвам. Да обединявам. 

За да не се изгубим в превода.

 

# Снимката е малко далеч от времето, когато се научих да шервам и да се мачваме. Но е наша. Истинска. И пълна с бъдеще

  • Между Изтока и Запада: поколението на прехода

    Филмът за Силви Вартан разбуни всичко в мен. Комплексите, болката, талантите, нуждата да даваш, да бъдеш майка, да бъдеш жена, да успяваш и някак през...
  • От Виденовата зима до еврото: почти 30 години по-късно

    Завърших средното си образование през 1997 година. Страховита година. Беше Виденовата зима. Левът се обезценяваше не с месеци, а с дни, понякога сяка...
  • ZAZ, бърнаутът и правото да не знаеш накъде

    ZAZ винаги е била икона за мен. Заради гласа, разбира се. Заради музиката. Но най-вече заради онази лекота и свобода, с която изглеждаше, че минава пр...
  • Да идват роботите!

    Казват, че 2026 е година на разруха. На ремонти. На изчистване. Аз не знам дали е така. Знам само, че от години чакам един по-хубав 1 януари. Такъв, в...
  • Лято ми е.

    Ходи ми се боса. По пясък, по трева, по онези малки пътеки, които не водят никъде, но нищо не ми пречи да ги следвам. Искам да се смея без причина, да...
  • Не трябва ли да бъдем хаос с кауза?

    Трябва ли да ставаме изкуствен интелект? Трябва ли всичко да е по игла до конец? Защо не сме истински – всеки със своя аватар, със своята маска, със с...
  • Занаятът се краде... и учи наново

    Чувала съм от старите хора, че занаят се краде — от по-опитните, по-възрастните. И аз крадях, когато бях на 20 и и... В началото — мълчалива, жадна за...
  • Бяла тениска, чифт дънки и малко по-малко от всичко

    Живеем в свят на максимална консумация. Компенсираме емоциите си с покупки, с безсмислено поглъщане – на храна, на алкохол, на взаимоотношения. Трупам...
  • Приятелство без грим

    Дразня се, когато ми кажат: „Ти имаш много приятели“…Не, нямам.Може би имам много познати. Хора, с които мога да водя разговор, да се засмея, да изпие...
  • Да запазиш светлината в свят на сенки

    Живеем във време, в което тревожността се е настанила трайно в дните ни, като неканен гост, който чука на вратата всяка сутрин. Войни, катаклизми, бол...
    • Още от Щрихи